Старобългарски речник
въꙁмѣрт 
въꙁмѣрт -въꙁмѣрѭ -въꙁмѣрш св Отмеря, измеря въ нѭже (мѣрѫ) мѣрѫ мѣрте вьꙁмѣртъ сѧ вамъ М Мт 7.2 З А тоѭ бо мѣроѭ еѭже мѣрте вьꙁмѣртъ сѧ вамъ М Лк 6.38 З въꙁмѣрт сѧ Изч М З А Гр μετρέω ἀντιμετρέω вьꙁмѣрт Нвб възмеря остар ВА