Старобългарски речник
въꙁмьꙁдь 
въꙁмьꙁдь -ꙗ ср Отплата, възнаграждение, награда болъшее богатъство непъщевавъ. ег.пътъскꙑхъ (съ)кровщъ. поношенїе хво ... аще бо на въꙁмъꙁде Е 7б 15 не отъложте ꙋбо дръꙁновенѣ вашего. еже матъ ве(ве)ле въꙁмъꙁмъꙁдъе (погр. вм. въꙁмьꙁдь, Кодов, Мирчев, с. 9, бел. под линия) Е 9б 3 недостоно же отъ богоборьцъ ждовъ. въспрмаше въꙁмьꙁдꙗ С 480.19 длъжънъ сꙑ мьштен маловрѣменьно въспрѧт. нъ ѹстав ѹстръмьнье то. да не вьꙁмьꙁдьꙗ трѹднааго. рек’ше црьствꙗ вѣьнааго лшт сꙙ С 558.13 Изч Е С Гр μισϑαποδοσία ἀμοιβή вьꙁмьꙁдь въꙁмьꙁд въꙁмъꙁде Нвб възмъздие книж ЕтМл възмездие книж ОА ВА Бот ЕтМл БТР АР РБЕ Срв възмъздявам несв РРОДД