Старобългарски речник
въꙁможьнъ 
въꙁможьнъ -ꙑ прил 1. Възможен, осъществим отъ лвкъ се невъꙁможъно естъ. а отъ ба вьсѣ въꙁможъна М Мт 19.26 ЗI А СК еже аште можеш вѣроват. вьсѣ въꙁможъна вѣрѹѭштюмѹ М Мк 9.23 З А СК Б въсѣ въꙁможъна тебѣ сѫтъ М Мк 14.36 З 2. Който е според възможностите на някого влко гі бже нашъ ... премъ въꙁможьно прношене въдовцѧ. благоволено. прм ꙇ се прнесене. отъ раба твоего сего СЕ 13b 9 въꙁможьна сътворт δυναμόω Направя някого силен, крепък помолмъ же сꙙ  мꙑ ѹбоꙁ. да богъ ште пае  пае въꙁможьна сътвортъ го.  теен го въ мрѹ съвръштъ С 302.24—25 М З А СК Б СЕ С Гр δυνατός ὁ κατὰ δύναμιν въꙁможънъ Нвб възможен ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА возможен остар ВА Срв [не]възможен