Старобългарски речник
въꙁмагат
въꙁмагат
-въꙁмагаѭ
-въꙁмагаш
несв
1. Мога, в състояние съм да направя нещо
междю нам вам. пропадь велѣ ѹтвръд сѧ. ѣко да хотѧште мнѫт отъ сѫдѹ къ вамъ не въꙁмагаѭтъ. н же отъ тѫдѫ къ намъ прѣходѧтъ
М
Лк 16.26
З
А
СК
2. Получавам мощ, сила, укрепвам, засилвам се
аплъ. ефесеѡмъ. браⷮ҇. въꙁмагаїте о г
Е
35б 7—8
Изч
М
З
А
СК
Е
Гр
δύναμαι
ἐνδυναμόω
Нвб
Ø