Старобългарски речник
въꙁлюбт сѧ 
въꙁлюбт сѧ -въꙁлюблѭ сѧ -въꙁлюбш сѧ св Обикнем се [взаимно, един друг]  въꙁгⷭ҇ла ерѣ.  реⷮ҇е. мⷬ҇ всⷨ҇ѣ. дⷺ҇ вьꙁлюбмъ сѧ.  абе цѣлѹетъ ппъ оба братра. ꙇ сама сѧ цѣлѹете СЕ 11а 1 Изч СЕ вьꙁлюбт сѧ Нвб Срв възлюбя книж остар ОА ВА БТР РБЕ