Старобългарски речник
въꙁлюбт 
въꙁлюбт -въꙁлюблѭ -въꙁлюбш св Възлюбя, обикна някого въꙁлюбш га ба твоего. вьсѣмъ срдцемъ твомъ М Мт 22.37 ЗI А СК а любѧ мѧ вьꙁлюбл҄енъ бѫдетъ отцмъ момь.  аꙁъ въꙁлюблю  М Йо 14.21 З А СК въꙁлюблъ ес правдѫ  въꙁненавдѣ неправъдѫ Е 6б 16—17 в млтвахъ неꙁамꙋдно пожвъ. нщѧѧ въꙁлѹб Е 23б 11 аще кꙿто братра своего въ гнѣвъ проклънетъ. ꙇ пакꙑ вьꙁлюбтъ. ж҃ денъ да покаетъ сѧ о хлѣбѣ о водѣ СЕ 104b 17 Харесам, пожелая нещо. вьꙁлюб дша моѣ вьжделѣт. сѫдобъ твоіхъ на вьсѣко врѣмѩ СП 118.20 вьꙁлюбхъ спене твое гі. ї ꙁаконъ твої поѹене мое естъ СП 118.174 вьꙁлюбхъ ѣко ѹслꙑштъ гь. гласъ моленѣѣ моего СП 114.1  въ тѣхъ н҄вахъ дна бѣаше осѣта сланѹтꙿкомъ. пѫтꙿнкъ же кꙿто ммодꙑ ... вдѣвъ н҄вѫ добрѫ  плодънѫ  съꙁьрѣвъшѫ.  вьꙁлюбвъ прѣклонвъ сꙙ вьꙁꙙ на годѣ С 40.27 ꙗко ловѣколюбьць вьселт сꙙ вь нꙑ вьꙁлюб С 507.6 М З А СК Е СП СЕ К С Р Гр ἀγαπάω φιλέω ἐράω ἐπιποϑέω ποϑέω ϑέλω ἐπιϑυμέω εὐφραίνομαι вьꙁлюбт въжлюбт въꙁлѹбт Нвб възлюбя книж остар ОА ВА ЕтМл БТР РБЕ възлибям несв Дюв възлюбвам несв ОА ВА ЕтМл