Старобългарски речник
въꙁлѣст 
въꙁлѣст -въꙁлѣꙁѫ -въꙁлѣꙁеш св Възляза, изкача се, възкача се, покача се ꙇ не обрѣтъше кѫдѫ вънест () народомъ. въꙁлѣꙁъше на храмъ. сквоꙁѣ скѫдель нꙁъвѣсшѧ . съ одромь(...) прдъ (!) са М Лк 5.19 З А СК  прѣд текъ въꙁлѣꙁе на сѵкоморѭ. да вдтъ і. ѣко тѫдѣ хотѣаше мнѫт М Лк 19.4 З А аште вьндѫ вь село домѹ моего. л вьꙁлѣꙁѫ на одръ постелѩ моеѩ СП 131.3 про же вьс отъ ѹжасеньꙗ юньа на хлѣвнꙑ горѣ вьꙁлѣꙁошꙙ С 565.30—566.1 на сцѫ смокве вьꙁлѣꙁе ꙁакꙿхе вдѣтъ господа С 350.13 хотꙙште же ꙁвѣстьнѣ вдѣт. вьꙁлѣꙁошꙙ на храмнѫ тьмньнѫѭ.  двьрьцам съмоштраахѫ долѹ С 184.6—7 блаженꙑ же когратъ рее. аꙁъ самъ о себѣ вьꙁлѣꙁѫ на сковрадѫ С 118.7 два въꙁꙿдвгъ съ многѫ нѹждѫ въꙁложвъ на плешт сво. аб же ꙁъвавꙑ го бѣсъ вьꙁлѣꙁе на брѣмꙙ. да го не повръжетъ С 41.14 Изч М З А СК СП С Гр ἀναβαίνω ἐπιβαίνω вьꙁлѣст Нвб възляза ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ възлязвам несв ОА ВА РБЕ възлазям несв РБЕ ДА