Старобългарски речник
въꙁльꙗт 
въꙁльꙗт -въꙁлѣѭ -въꙁлѣш св Излея, изсипя, полея върху нещо повелѣшꙙ прнест олово  растопвъше въꙁліꙗт на о С 264.21—22 Образно. ѹмѫдр . вьꙁлѣ на нь благодѣть.  раꙁѹмъ СЕ 95а 1 Направя възлияние. прстѫп кь немѹ жена мѫшт алавастръ мѵра драга. ꙇ вьꙁльѣ на главѫ его вьꙁлежѧшта М Мт 26.7 З А СК вьꙁльѣвъш бо с мѵро се на тѣло мое на погребене мѧ сътвор М Мт 26.12 З А СК ꙇ съкрѹшъш алабастръ въꙁлѣ емѹ на главѫ М Мк 14.3 З  по амⷩ҇ вьꙁлѣⷮ҇е връхѹ прѣлваемааго вна СЕ 20а 20  въꙁлꙗ масло то дрѣвѣно на главѫ господьн҄ѫ С 408.11 Изч М З А СК СЕ С Гр καταχέω ἐπιχέω βάλλω ἐπιβάλλω вьꙁльꙗт въꙁлꙗт Нвб възлея книж остар ОА ВА МлБТР РБЕ