Старобългарски речник
въꙁложт 
въꙁложт -въꙁложѫ -въꙁложш св 1. Положа, сложа, поставя върху нещо ѹнѣе емѹ б бꙑло. аште б камень жръновънꙑ въꙁложенъ на вꙑѭ его. ꙇ въвръженъ въ море М Лк 17.2 З ꙇ вон съплетъше вѣнецъ отъ трънѣ. въꙁложшѧ на главѫ емѹ М Йо 19.2 З А СК  въꙁложішѧ връхѹ главъ его. внѫ его напісанѫ. сь естъ съ цръ юдескь А Мт 27.37 тогъда въꙁложетъ на олтръ (!) тво тельцѩ СП 50.21 тъгда раꙁгнѣвавъ сꙙ анꙿтупаѳъ. повелѣ огн҄ь вьꙁгнѣтт.  въꙁложт сковрадѫ С 118.1  аб налож крадѫ велкѫ.  лѣвѫѭ своѭ рѫкѫ въꙁлож на огн҄ь С 516.14 Образно. слово ꙁаконопрѣпьно (!) въꙁложшѩ на мѩ СП 40.9  не бꙑшꙙ такоѧ рал мѹ въꙁложт славꙑ С 442.4 Натоваря. првѣсте жрѣбецъ къ св. ꙇ въꙁложшѧ на нь рꙁꙑ своѩ.  въсѣде на нь М Мк 11.7 З съвꙙꙁа брѣмꙙ хотꙙ на скотъ въꙁложт С 41.11 сама свома рѫкама вьꙁемꙿш на рамо. въꙁлож на кола С 96.6—7 Сложа, облека [дреха и под.]. поⷫ҇ вьꙁложь ѹрарь.  фелонь. поставь болѧщааⷢ҇ прѣⷣ҇ олътаремь. дръжѧща свѣщѧ. ꙇ поклоньша сѧ. въшⷣ҇е въ олътⷬ҇а. молтъ сѧ бѹ СЕ 38b 4 2. Прибавя, добавя към нещо кто же отъ васъ пекꙑ с. можетъ въꙁложт на тѣло свое. лакъть еднъ СК Мт 6.27 3. Дам обет [при обреда приемане на монашество] прꙁьр ... на съмѣрене раба твоего сего. ꙇже въꙁлож  ꙇсповѣда прѣдъ многꙑ съвѣдѣтелꙑ СЕ 93b 10 въꙁложт ꙗꙁвꙑ ἐπιτίϑημι πληγάς Раня, нараня, нанеса рани лкъ еднъ съхождааше отъ ема въ врхѫ. ꙇ въ раꙁбонꙑкꙑ вьпаде. же  съвлъкъше .  ѣꙁвꙑ въꙁложъше отдѫ. оставльше елѣ жвъ сѫштъ М Лк 10.30 З А СК въꙁложт мѫкꙑ [ранꙑ] ὑποβάλλω βασάνοις, ἐπιβάλλω τὰς βασάνους Подложа някого на мъчения, на изтезания аште. л то въꙁложмъ на тѧ мѫкꙑ жестокꙑ  лютꙑ ꙁѣло. не помꙑшл҄а же вь себѣ ꙗко мꙑ хоштемъ. да подъмеш тꙑ то ꙁъло С 258.29 магнъ же напае гнѣваѧ сꙙ хотꙙ мꙋ одолѣт. повелѣ горьшꙙ въꙁложт на нь ранꙑ. да вь тѣхъ ѹмьретъ даже не прдетъ кононъ С 47.6—7 въꙁложт рѫкѫ [рѫцѣ] на кого a) ἐπιτίϑημι τὴν χεῖρά [τὰς χεῖρας] τινι, ἐπιτίϑημι τὴν χεῖρα [τὰς χεῖρας] ἐπί τινα Чрез поставяне на ръка върху някого давам благословия, изцеление и под тъгда првѣсѧ къ немѹ дѣт да рѫцѣ въꙁложтъ на нѧ. ꙇ помолтъ сѧ М Мт 19.13 ЗI ꙇ првѣсѧ къ немѹ глѹха гѫгънва. ꙇ молѣахѫ  да въꙁложтъ на нь рѫкѫ М Мк 7.32 З А СК Б ꙇ цѣл недѫжънꙑѩ. вьꙁложьша рѫкѫ своѭ на нь СЕ 40а 14—15  рѫцѣ въꙁложьшѫ на н҄ѫ. абь господьн҄ѫ благодатьѭ бѣса прогꙿна С 518.9 b) ἐπιβάλλω τὰς χεῖρας ἐπί τινα, ἐπιβάλλω τὴν χείρά [τὰς χείρας] τινι Сложа ръка върху някого; заловя, задържа някого тъгда прстѫпьше въꙁложшѧ рѫцѣ на са  ѩсѧ  М Мт 26.50 З А СК Б ꙇскаахѫ же ѩт . ꙇ нктоже не въꙁлож рѫкꙑ на нь. ѣко не ѹ бѣ пршелъ годъ его М Йо 7.30 З А въꙁложт о τοὺς ὀφϑαλμοὺς τίϑημι Вперя очи, насоча поглед їꙁгонѩштеі мѩ нꙑнѣ обідѫ мѩ. оі своі въꙁложішѩ ѹклонішѩ на ꙁемъѭ СП 16.11 М З А СК Б СП СЕ С Гр ἐπιτίϑημι περιτίϑημι κατατίϑημι προστίϑημι ἐντίϑημι ἐπιβάλλω περίκειμαι ἀναφέρω ἐπιδέω ἀνατείνομαι ἀνατίϑεμαι вьꙁложт Нвб възложа ОА ВА Бот НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ