Старобългарски речник
въꙁлват
въꙁлват
-въꙁлваѭ
-въꙁлваш
несв
Изливам, поливам, изсипвам течност върху нещо
ꙇ прстѫпь обѧꙁа стрѹпꙑ его въꙁлваѩ олѣ вно
М
Лк 10.34
З
А
СК
повелѣ оцьтъ лютъ съ солѭ растворвъше вьꙁлват на хръбътꙑ хъ
С
179.1
Правя възлияние.
воле же хрꙁмѫ въꙁлваш на цѣсара. хрꙁмѣ пролꙗвъш сꙙ. вьсь мръ сцѣльш
С
457.4—5
Изч
М
З
А
СК
С
Гр
ἐπιχέω
κενόω
вьꙁлват
Нвб
възливам
книж
остар
ОА
ВА
МлБТР
ЕтМл