Старобългарски речник
въꙁлагат 
въꙁлагат -въꙁлагаѭ -въꙁлагаш несв 1. Слагам, поставям върху нещо събраѭтъ же брѣмена тѧжъка  не ѹдобь носма. ꙇ въꙁлагаѭтъ на плешта лвска М Мт 23.4 нктоже ѹбо свѣтльнка въжегъ. покрꙑваатъ его съсѫдомь. л подъ одръ подълагаатъ. нъ на свѣштънкъ въꙁлагаатъ М Лк 8.16 З А СК ꙇ обрѣтъ въꙁлагаатъ на рамѣ сво радѹѩ сѧ М Лк 15.5 З дꙿного же мат прлежааше хъ. бѣ бо сꙑнъ ѧ юнѣ вьсѣхъ ...  на н҄ь прсно вьꙁраше. въꙁлагаѭшт на н҄ь рѫцѣ  глагол҄ѫшт. ꙙдо мо сладъко. ште мало прѣтръп С 79.28 2. По–ръчвам, възлагам кое ѹбо ѹтвръждене въꙁлагаетъ. гь областьно пркомь рее СЕ 82b 6 въꙁлагат рѫкѫ [рѫцѣ] на кого τίϑημι τὰς χεῖρας ἐπί τινα, ἐπιτίϑημι τὰς χεῖρας τινί Чрез поставяне на ръка върху някого давам благословия, изцеление и под съ ... ꙇ обемъ ѩ благословлѣаше. въꙁлагаѩ рѫцѣ на нѧ М Мк 10.16 З онъ же на когожъдо хъ рѫкѫ въꙁлагаѩ сцѣлѣаше ѩ М Лк 4.40 З дажд емѹ гі цѣлъвь по вѣрѣ его. не помнаѩ грѣхъ мохъ. н прѣꙁьр мне въꙁлагаѭща на нь рѫкѫ моѭ. въ мѧ твое СЕ 39а 13—14 гі славѫ въꙁдаѩ. въꙁлагаѭ рѫкѫ моѭ. на раба твоего сего. ꙇ ꙁапрѣщаѭ тебѣ трѧсавце СЕ 50b 4—5 въꙁлагат обѣтованьꙗ ἐναποτίϑημι [вар. δίδωμι] τὰς συνϑήκας При църковния обред приемане на монашество — давам обет на негоже оца обѣтованѣ твоѣ въꙁлагаеш. пръвое  послѣдьнее сповѣдане. танꙑ срцю. ѣкоже бжѩ повѣст съкаꙁаѭтъ СЕ 92а 8 Изч М З А СК СЕ С Гр τίϑημι ἐπιτίϑημι ἐκτείνω Нвб възлагам ОА ВА Бот НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ