Старобългарски речник
въꙁт 
въꙁт -въꙁдѫ -въꙁдеш св 1. Възляза, възкача се, изкача се някъде отъпѹщъ народꙑ вьꙁде на горѫ еднъ помолтъ сѧ М Мт 14.23 З А СК гла е ꙇсъ. не пркаса сѧ мьнѣ. не ѹ бо вьꙁдъ къ отцю моемѹ М Йо 20.17А въꙁіде на вꙑсотѫ плѣнілъ есі плѣнъ СП 67.19 въшедꙑ на носла. ꙇ дошедꙑ на гробъ. ꙇꙁ негоже въшелъ ес на нбса СЕ 39а 22, 23—24 ꙗдꙑ же  пѧ съ аплꙑ до етꙑрь десꙙтъ дьнї.  вьꙁде на небеса  сѣде о деснѫѭ отꙿца С 11.25 Образно. гоже око не вдѣ н ѹхо слꙑша  на срьдьце ловѣкѹ не вьꙁде С 154.11 2. Отправя се, тръгна към място, разположено по–високо вьꙁде же осфъ отъ галлеѩ. ꙇꙁ града наꙁаретъска. вь юдеѫ въ градъ двъ. ꙇже нарцаатъ сѧ втлеемъ М Лк 2.4 З А СК ꙇ вьꙁде съ въ мъ М Йо 2.13 З хъ по к҃. дьнъ. вьꙁде въ вꙑспрьн імъ. ѭдѹже не раꙁлѫ сѧ К 14а 28—29 Срв. С452.12 ѹже велкѹ дьн прблжаѭштѹ сꙙ. вьꙁдѣвѣ ѹже въ манастꙑрь отье С 290.4 3. За растение — издигна ръст, израсна а дрѹга падѫ въ трън. ꙇ вьꙁде тръне  подав ѣ М Мт 13.7 З 4. Вдигна се нагоре, въздигна се, издигна се ї въꙁіде дꙑмъ гнѣвомъ его СП 17.9 Образно. аште бо сꙙ тебѣ не сповѣдѣ. на прьвѫѭ ьсть не вьꙁдѫ С 355.8—9 да вьꙁдетъ ꙁ стьлѣнꙗ жвотъ мо кꙿ тебѣ г бже мо С 461.30 За чувства — надигна се. не ꙁабѫді гласѹ молтвьнікъ твоіхъ. гръдꙑні ненавідѩштіхъ тѩ въꙁіде вꙑнѫ СП 73.23 ї гнѣвъ бжі въꙁіде на нѩ СП 77.31 М З А СК Е СП СЕ К С МЛ Гр ᾿αναβαίνω ἐπιβαίνω ἐπαναβαίνω ἀνέρχομαι ἐπανέρχομαι ἐξέρχομαι ἀναλαμβάνομαι ἀνατρέχω ἐπανάγω вьꙁт въꙁіт Нвб възида диал ВА НГер МлБТР ЕтМл РРОДД ДА