Старобългарски речник
въꙁскатI 
въꙁскат -въꙁскаѭ -въꙁскаш несв 1. Диря, търся, издирвам някого, нещо ꙇ не обрѣтъша его. въꙁвратсте сѧ въ мъ. въꙁскаѭшта его М Лк 2.45 З А СК Б  вьшъдъ въ градъ вьꙁскааше мѣстъ црькъвштънꙑхъ С 220.20 дьнесь же дъва дьн ста отън҄елже ꙁдохъ ꙁ града епскѹпьꙗ. вьꙁскаѭшт слѣдꙙшт (!) мого господна С 233.16 не прде снъ ловѣьскꙑ погѹбтъ нъ въꙁскатъ  съпастъ погꙑбьше С 346.27—28 достонъно же  оного вьꙁскат. кде глагола по трехъ дьнехъ въстанѫ С 440.19 Търся сметка, отговорност за нещо,изисквам. вьꙁскаѩ крьві іхъ помѩнѫ не ꙁабꙑ ꙁьваньѣ ѹбогꙑхъ СП 9.13 2. Стремя се към някого или нещо; искам, желая да постигна нещо не мамъ бо съде прѣбꙑваѫща града. нѫ грѣдѫщаго въꙁскамъ Е 34а 13—14 гъ съ нбсі прініе на снꙑ лѩ. відѣті ѣште естъ раꙁѹмѣваѩі лі въꙁскаѩі ба СП 13.2 Срв. СП52.3 въсі пѫтіе гні мілостъ стіна. въꙁіскаѭштемъ ꙁавѣта его  съвѣдѣне его СП 24.10 Срв. СЕ75а 5—6 въꙁскаѭште м мн οἱ ἐκζητοῦντες, οἱ ζητοῦντες Стремящите се към някого богат обнщашѩ  въꙁлакашѩ. а вьꙁскаѭщі гѣ не лшѩтъ сѩ вьсѣкого добра СП 33.11 3. Изследвам, проучвам нещо вьꙁскат. ѹбо лѣпо вьꙁлюбьн. словесе же о смокꙿв.  прнесе обраꙁ С 347.25 М З А СК Б Е СП СЕ С Р Гр ἀναζητέω ἐκζητέω ἐπιζητέω вьꙁскат въꙁіскат Нвб взисквам остар ОА ЕтМл