Старобългарски речник

въꙁскател҄ь

въꙁскател҄ь -ꙗ м Съдник, съдия послѹшнкъ бо смъ ѹдесемъ властельскомъ. а не вьꙁскател҄ь божьмъ дѣлесемъ С 501.28 Изч С Гр διαιτητής вьꙁскател҄ь Нвб Срв искател остар ВА