Старобългарски речник
въꙁдѣт 
въꙁдѣт -въꙁдеждѫ -въꙁдеждеш св въꙁдѣѭ -въꙁдѣш Вдигна, издигна, протегна, простра егда бѣ юнъ. поѣсаше сѧ самъ. ꙇ хождѣаше ѣможе хотѣаше. егда же състарѣеш сѧ. вьꙁдеждеш рѫцѣ твоі. ꙇ нъ тѧ поѣшетъ. ꙇ ведетъ. ѣможе не хоштеш З Йо 21.18А, СК ѹслꙑші гі гла молітвъ моеѩ егда въꙁовѫ къ тебѣ. егда въꙁдѣѭ рѫцѣ моі къ цркъві сті твоеі СП 27.2 ꙁъвахъ къ тебѣ гі вьсь день. въꙁдѣхъ рѫцѣ моі СП 87.10  по тоⷨ҇ реⷮ҇е ппъ вьꙁдⷡ҇ѣ рѫцѣ.  съподоб нꙑ влко СЕ 11а 22 рѫцѣ вьꙁдеждмь. потомь  моленемь. да побѣдмь бѣсовьскѧ пльк ТФ А 7 въꙁдѣвъ о на небо. на многъ асъ прлежно помол сꙙ С 530.22 ѫтръ же бꙑвъ ꙁвѣрь.  ногама прѣд н҄ма опъръ сꙙ о стлъпъ. вꙑѭ же къ прѣподобьнѹѹмѹ горѣ вьꙁдѣвъ С 558.29 З А СК СП СЕ ТФ С Гр ἐκτείνω ἀνατείνω αἴρω ἐπαίρω ἐκπετάννυμι διαπετάννυμι вьꙁдѣт Нвб Срв дея остар ОА ВА РБЕ