Старобългарски речник
въꙁдъхнѫт 
въꙁдъхнѫт -въꙁдъхнѫ -въꙁдъхнеш св 1. Въздъхна ꙇ въꙁърѣвъ на нбо въꙁдъхнѫ. ꙇ гла емѹ еффата. еже естъ раꙁвръꙁ сѧ М Мк 7.34 З А СК Б ꙇ въꙁдъхнѫвъ дхомъ свомъ гла. ъто родось ꙁнаменѣ штетъ М Мк 8.12 З вьдѣ пръстꙑ въ ѹш его. въꙁдъхнѫвъ ꙇ вьꙁьрѣвъ на нбо. ꙇ рекъ отвръꙁ сѧ слѹхъ тво СЕ 31b 22 нъ аште хоштеші плаі сѧ горъко ꙇ въꙁдъхні вельм не прѣданаго раді са. нъ прѣдавъшаго раді юдꙑ К 3b 37 въсплакавꙿш горцѣ  въꙁдъхнѫвꙿш прпаде къ ногама стааго  рѫкама свома бѭшт сꙙ въ прьс вьпꙗше С 517.4—5 2. Духна тъгда стꙑ кононъ въꙁдъхнѫ на н҄ꙙ глагол҄ꙙ  кажꙙ мъ ... вдте ко сѫтъ ваш боꙁ С 36.27 М З А СК Б СЕ К С Гр στενάζω ἀναστενάζω καταστενάζω Нвб въздъхна ОА ВА АК Бот НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА