Старобългарски речник
въꙁдѹнѫт
въꙁдѹнѫт
-въꙁдѹнѫ
-въꙁдѹнеш
св
Духна към някого, към нещо
въꙁдѹнѫ же на н҄ꙙ правьднкъ. падъше прѣдъ ногама го расѣдашꙙ сꙙ
С
230.2
сътворвъше ꙁнамен кръстъно на лцхъ свохъ. въꙁдѹнѫшꙙ на капшта. тѹ абе сътръшꙙ сꙙ
С
180.15—16
Изч
С
Гр
ἐμφυσάω
Нвб
Срв
дуя
диал
РБЕ
ДА