Старобългарски речник
въꙁдрѣмат [сѧ] 
въꙁдрѣмат [сѧ] -въꙁдрѣмлѭ [сѧ] -въꙁдрѣмл҄еш [сѧ] св Задремя, заспя кьснѧщѹ же женхѹ. вьꙁдрѣмашѧ сѧ вьсѧ  съпаахѫ М Мт 25.5 З, А, СК. Срв. С369.2, С372.67, С135.8 не даждъ во съмѩтене ногꙑ твоеѩ. н да вьꙁдрѣмлетъ хранѩї тѩ СП 120.3 въꙁдрѣмашѩ сѩ въсѣдъшеі на конѩ СП 75.7 нꙑнꙗ ѹбо вьꙁдрѣмашꙙ сꙙ вьсꙙ дѣвцꙙ  съпаахѫ С 135.8  молтвѫ творꙙштѹ къ богꙋ. въꙁдрѣма сꙙ  ѹсънѫ малꙑ С 275.22 Образно. вьꙁдрѣма дша моѣ отъ ѹнꙑнѣ СП 118.28 Изч М З А СК СП С Гр νυστάζω вьꙁдрѣмат Нвб въздремя книж остар ОА Срв [за]дремя