Старобългарски речник
въꙁдрьжат сѧ
въꙁдрьжат сѧ
-въꙁдрьжѫ сѧ
-въꙁдрьжш сѧ
несв
Въздържам се, отказвам се от земните блага и удоволствия
нкꙑже бо врѣдъ тѣлесънꙑ. не цѣлѣетъ прсно въ пѣнъствѣ сѫщю. ꙇ въ обѣдань. нъ аще кꙿто твръдо въꙁдръжтъ сѧ отъ вꙿсего. то въ скорѣ прметъ ослабѫ
СЕ
69b 2—3
тѣлесъно бо богатъство съ трѹдомъ болѣꙁнѭ велкоѭ обрѣтатъ сꙙ. мꙿже въ погꙑбѣль дшꙙ не въꙁдръжꙙштꙙѧ сꙙ дѫтъ
С
160.6
побесѣдѹш къ рьньцѹ їѡанѹ къ мльалвѹѹмѹ. мѫжѹ ... сѫштѹ епскѹпѹ. въ богатьствѣ мрьстѣ бꙑвъша. божа страха любьве. вьсего мрьскааго прѣобдѣвъша. свовол҄ьствънъмъ ѹбожьствъмъ. въꙁдръжанмꙿ въꙁдръжавъшѹ сꙙ самомѹ
С
294.17
Изч
СЕ
С
Гр
ταπεινόω ἐμαυτόν
въꙁдръжат сѧ
Нвб
въздържам се, въздържа̀ се
ОА
ВА
Бот
МлБТР
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА