Старобългарски речник
въꙁдрьвьноват 
въꙁдрьвьноват -въꙁдрьвьнѹѭ -въꙁдрьвьнѹш св 1. Завидя на някого ѣко въꙁдревьновахъ на беꙁаконьнꙑѩ міръ грѣшьнікъ відѩ СП 72.3  бѣаше съ адамомъ еуа въ ра. ѭже вдѣвъ дꙗволъ  въꙁдревъновавъ. сътвор погꙑбѣл҄ь ма С 9.11 2. Последвам усърдно, ревностно примера на някого пробьштте сꙙ рѣшꙙ нашемь весел.  пѣсн да навꙑкнете. же мѡусї  їнѣмъ пророкомъ на помꙑслѣ ... грꙙдѣмъ вьꙁлюбьн.  мꙑ вьꙁдревьнѹмъ боговесельнѹѹмѹ лкѹ С 321.9—10 Изч СП С Гр ζηλόω въꙁдревьноват въꙁдревъноват вьꙁдревьноват Нвб Срв ревнуя, ревнование ср остар ВА