Старобългарски речник
въꙁдрнѫт 
въꙁдрнѫт -въꙁдрнѫ -въꙁдрнеш св Срина, поваля, съборя вьꙁдріновенъ прѣклонхъ сѩ пастї. ї гъ пріѩтъ мѩ СП 117.13 Прич. мин. страд. като прил. въꙁдрновенъ ὠσμ´ενος Сринат, съборен доколѣ належіте на лвка ѹбьѣете въсі вꙑ. ѣко на стѣнѫ прѣклоненѫ  плотъ вьꙁдріновенъ СП 61.4 Изч СП Гр ὠϑέω вьꙁдрінѫт Нвб Срв [с]рина