Старобългарски речник
въꙁдрастт 
въꙁдрастт -въꙁдращѫ -въꙁдрастш св 1. Направя да израсте, да порасте [растение] ꙇ посъл свое блгвене. на сѣмена с. въꙁдраст ѣ. слоѭ стааго твоего дха. ꙇ ѹмнож жта ꙁем СЕ 12b 13 спръва бо ꙁемьꙗ не свомъ стъствомъ проꙁꙙбень въꙁдраст бꙑл С 495.21 Образно. ꙇ дажд съдраве рабѹ твоемѹ семѹ ... вьꙁдраст в немь съдраве. ѣко  въ ѹенцѣхъ твохъ вѣрѫ СЕ 35а 19 2. Умножа, размножа, разплодя  въꙁдрасті люді своѩ ѕѣло.  ѹкрѣпі ѩ пае врагъ іхъ СП 104.24 3. Поникна, израсна, развия се тъ же  не сѣдаѭштѹѹмѹ сꙙ  сѹхѹѹмѹ камꙑкѹ въꙁдрастт повелѣ на покаꙁан ꙋдомъ С 300.18 СП СЕ С Гр αὐξάνω βλαστάνω πολυπλασιάζω ἐκδίδωμι вьꙁдрастт Нвб Срв възрастявам, възрастя МлБТР ЕтМл