Старобългарски речник
въꙁдраст 
въꙁдраст -въꙁдрастѫ -въꙁдрастеш св Израсна, израста, порасна, пораста егда вьсѣно бѫдетъ вьꙁдрастетъ. ꙇ бѫдетъ боле вьсѣхъ ꙁел М Мк 4.32 З ꙇ въꙁдрасте тръне  подав е М Лк 8.7 З А СК нъ  дрѣвеса въꙁдрастошꙙ. вьꙁвѣштаѭшта ꙁдалее гробъ го С 539.11—12 кон҄ь же тъ прведе въ манастꙑрь ... гоже конꙗ люта сѫшта  свѣрепа  напраснва. мъ свома рѫкама стъ ... въпрꙙже въ жрънъв.  окꙑ ꙁдавна обꙑкъ то отъ многа врѣмене.  въ томъ въꙁдрастъ. тако кротъко обꙑе.  мелꙗаше С 565.7 бес прѣстан напаѣ садъ своѩ братре. сльꙁам молѧ сѧ да напаѣем в(ь.)драстѫтъ Р II 1.7—8 Образно. женоѭ въꙁꙿдрасте ꙁъло С 251.6—7 М З А СК С Р Гр αὐξάνω αὐξάνομαι ἀναβαίνω συμφύομαι βρύω πολυπλασιάζω ἐκδίδωμι συνασκέω вьꙁраст Нвб възраста остар ОА ВА ЕтМл АР РБЕ Срв [из]раста, [по]раста