Старобългарски речник

въꙁдражат

въꙁдражат -въꙁдражаѭ -въꙁдражаш несв Въздържам, възпирам, отклонявам не бо нъ того надѣахѫ сꙙ. того рад  сто ѧ въꙁдражатъ. отъ надеждꙙ тоѧ С 372.12 Изч С Гр ἀναχαιτίζω Нвб въздържавам МлБТР ЕтМл Срв въздържам