Старобългарски речник
въꙁдрат сѧ 
въꙁдрат сѧ -въꙁдраѭ сѧ -въꙁдраш сѧ несв Раздирам се, разкъсвам се  повелѣшꙙ ꙁвлат трьст ꙁ н҄его. да съ трьстмъ  пльть го въꙁдратъ сꙙ С 270.11 Изч С Гр κατάγω Нвб Срв [раз]дирам се, [съ]дирам се, [про]дирам се