Старобългарски речник
въꙁдаꙗт 
въꙁдаꙗт -въꙁдаѭ -въꙁдаш несв 1. Връщам; давам обратно нещо, което съм получил ꙇ гѣ поꙁнаі. мрътвьць нъ ес прѣдалъ. жі(.)ъ т і въꙁдаемъ К 12а 14 2. Давам някому заслуженото, въздавам і въꙁдаетъ творѩштмъ ꙁліха гръдꙑнѫ СП 30.24 въꙁдаахѫ м ꙁълаа въꙁ добраа СП 34.12 ꙇ въшедъ на нбса. сѣде о деснѫѭ оца. ꙇ пакꙑ матъ прт съ нбсе. сѫдт хотѧ жвꙑмъ ꙇ мрътвꙑмъ. ꙇ въꙁдаат комѹжьдо протво дѣломъ его СЕ 67b 2 ꙁа тꙑ лі добрꙑѩ дѣтѣлі сьѩ мъꙁдꙑ въꙁдаеші емѹ К 4 b 5 ; въꙁ благодѣанꙗ л с. с въꙁдаш въꙁдаꙗнꙗ С 411.19 Образно. ꙇ цѣл рѫцѣ его. отъ одръжѧѩ болѣꙁн. да радостѭ радѹетъ сѧ. подъемⷧѧ ма. прѣстое тѣло твое. ꙇ славѫ въꙁдаетъ тебѣ СЕ 31а 14—15 а к томѹ прѣклонтъ сꙙ мѹ вьсѣко колѣно небесънꙑхъ  ꙁемьнꙑхъ.  прѣсподьн҄хъ. славѫ мѹ въꙁдаѭште С 332.9—10  тебѣ славѫ  благодарен въꙁдамъ С 342.23—24 въꙁдаꙗт хвалѫ [хвалꙑ] εὐχαριστέω, ἀποπληρόω τὴν εὐχαριστίαν Благодаря; възхвалявам в знак на благодарност  паде нцъ на ногѹ его. хвалѫ емѹ въꙁдаѩ М Лк 17.16 З да тобоѭ цѣленъ. тебѣ хвалꙑ въꙁдаетъ оцю  снѹ  стѹм СЕ 44а 16—17 Срв. СЕ28b 1—2 въꙁдаꙗт слово ἀποδίδωμι λόγον Давам сметка, отчет [за делата си]; отговарям [за делата си] глѫ же вамъ. ꙗко всакъ глъ праꙁдьнъ егоже аще глѫтъ лц. въꙁдаѭтъ о немь. слово вь днь сѫдьнꙑ СК Мт 12.36 въꙁдаꙗт благодѣть καταγεραίρω Славя, прославям о н҄хъже пѣт  благодѣть въꙁдаꙗт. кѹдꙙтъ  богосварнц бꙑваѭтъ С 339.11—12 М З А СК СП СЕ К С Гр ἀποδίδωμι δίδωμι ἀνταποδίδωμι ἀντιδίδωμι ἀποτιννύω ἀναπέμπω въꙁдаат вьꙁдаꙗт Нвб въздавам книж остар ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ