Старобългарски речник
въꙁдат 
въꙁдат -въꙁдамь -въꙁдас св 1. Дам някому нещо, подам, връча ꙇ въꙁдашѧ емѹ кънгꙑ саѩ пророка М Лк 4.17  вноградъ прѣдастъ нѣмъ дѣлателемъ. ꙇже въꙁдадѧтъ емѹ плодꙑ въ врѣмена своѣ М Мт 21.41 ЗI А СК Образно. нꙑнѣ ѹбо въꙁдамъ т славѫ прѣвꙑшьн҄юмѹ богѹ нашемѹ С 112.23 2. Върна, изплатя [дълг и под.] амнь глѭ тебѣ не ꙁдеш отъ тѫдѣ. доньдеже въꙁдас послѣдьн кодрантъ М Мт 5.26 З ꙇ прогнѣвавъ сѧ гь его. прѣдастъ і мѫтелемъ. доньдеже въꙁдастъ вьсь длъгъ сво М Мт 18.34 ЗI СК въꙁдаждъ м імъже м ес длъжънъ ЗI Мт 18.28 СК Додам, доплатя. ꙇ на ѹтрьн шедъ ꙁьмь дъва пѣнѧѕа дастъ гостньнкѹ. ꙇ рее емѹ прлеж емь. ꙇ еже аште прждвеш. аꙁъ егда въꙁвраштѫ сѧ. въꙁдамь т М Лк 10.35 З А СК 3. Дам някому заслуженото, въздам въꙁдадте ѹбо ѣже сѫтъ кесарева кесарев.  ѣже сѫтъ бжѣ бв М Лк 20.25 З да бѫдетъ млостꙑн твоѣ въ танѣ.  отцъ тво вдѧ въ танѣ въꙁдастъ тебѣ авѣ М Мт 6.4 З А СК  въꙁдастъ мі гь по правъдѣ моеі. і по істотѣ рѫкѹ моею въꙁдастъ мі СП 17.21 не по беꙁаконъемъ нашімъ. сътворілъ естъ намъ. ні по грѣхомъ нашімъ вьꙁдастъ намъ СП 102.10 въꙁдадмъ благодѣтел҄ев ꙁа бꙑвъшѫѭ на насъ млость С 493.10—11 въꙁдат хвалѫ εὐχαριστέω, δίδωμι αἶνον Поблагодаря; възхваля в знак на благодарност ꙇ премъ ж҃ хлѣбъ. ꙇ рꙑбꙑ. хвалѫ въꙁдавъ. прѣлом  дастъ ѹенкомъ свомъ М Мт 15.36 З А вьꙁьрѣвъ же на небо  хвалѫ въꙁдавъ богѹ С 140.30 въꙁдат слово ἀποδίδωμι λόγον Дам сметка, отчет [за делата си]; отговоря [за делата си] глѭ же вамъ. ѣко вьсѣко слово праꙁдъно. еже аще рекѫтъ лвц. въꙁдадѧтъ о немь слово. вь день сѫдьнꙑ М Мт 12.36 З А т бо бьдѧтъ о дшахъ вашхъ. ѣко слово хотѧще въꙁдат ꙁа вꙑ СЕ 67b 20 ѣко не аѩ слова въꙁдат вь дьнь сѫдьнꙑ Р II 2.35—36 въꙁдат нарѣь ἀντιδηλόω Дам нареждане, разпоредя, наредя въꙁда мѹ нарѣ цѣсарь глагол҄ꙙ. мра  съвъкѹпьнꙗ бѣгаш. да бѣгат т отъ свꙙтꙑхъ цръкъвъ вел҄ѫ С 200.9 въꙁдат клѧтвꙑ, обѣтꙑ ἀποδίδωμι τοὺς ὅρκους [τὰς εὐχάς] Изпълня обет, обещание ѣко реено бꙑⷭ҇ древьнмъ. не въ лъжѫ клънеш сѧ. въꙁдас же гв клѧтвꙑ твоѩ М Мт 5.33 З пожърі бѹ жрътвѫ хвалѫ. ї въꙁдаждъ вꙑшьнюмѹ обѣтꙑ твоѩ СП 49.14 обѣтꙑ моѩ гю въꙁдамь прѣдъ вьсѣм людьм его СП 115.5 Срв. СП115.9 въꙁдат отъвѣтъ ἀποδίδωμι τὸν λόγον Дам отговор, обяснение лвкъ етеръ бѣ богатъ. ꙇже мѣаше прставьнкъ. ꙇ тъ оклеветанъ бꙑстъ къ немѹ. ѣко растааѩ мѣне его. ꙇ прꙁъвавъ і рее емѹ. то се слꙑшѫ о тебѣ. въꙁдаждь отъвѣтъ о прставлен домовьнѣемь. не въꙁможеш бо къ томѹ домѹ строт М Лк 16.2 З М З А СК Е СП СЕ С Р Гр ἀποδίδωμι ἀνταποδίδωμι ἀμείβομαι ἀνατείνω προσφέρω Нвб въздам книж остар ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ