Старобългарски речник
въꙁградт сѧ 
въꙁградт сѧ -въꙁграждѫ сѧ -въꙁградш сѧ св Задоволен съм, остана доволен от нещо лѣтѹ же коньавъшѹ о тако слѹжьбѣ.  вьсѣмъ отьцьмъ въꙁградвъшемъ сꙙ о того ѹстрон.  стотѣ  дѹховьнѣмъ раꙁѹмѣ. да мꙋ отьць нашъ сава клѣть на мльан С 285.1—2 Изч С Гр οἰκοδομέομαι Нвб Срв градя се