Старобългарски речник
въꙁгорѣт сѧ 
въꙁгорѣт сѧ -въꙁгорѭ сѧ -въꙁгорш сѧ св Разгоря се, разпаля се, пламна огнѣ прдъ вьврѣштъ(ъ) въ ꙁемлѭ то хоштѫ аште юже  въꙁгорѣ сѧ М Лк 12.49 З ї въꙁіде дꙑмъ гнѣвомъ его.  огнь отъ него въспланетъ сѩ. ѫглье въꙁгорѣшѩ сѩ отъ него СП 17.9 бъ ѣвѣ прідеть. бъ нашъ не прѣмлъітъ. огнъ прѣдъ німъ въꙁгортъ сѩ СП 49.3 сего раді слꙑша гь і раꙁдражі сѩ. ї огнь въꙁгорѣ сѩ въ іѣковѣ і гнѣвъꙁіде на ілѣ СП 77.21 скра стааго кръщенѣ въ дш его. хладомь твоеѩ благост. вьꙁгортъ сѧ вь немь СЕ 23b 7  по млоствѣѣмь ерем пророцѣ. огн҄ь въꙁгорѣ сꙙ въ ѫтробѣ го С 191.12 Образно. егда въꙁгорітъ сѩ. въскорѣ ѣростъ его СП 2.12 Изч М З СП СЕ С Гр ἀνάπτομαι ἐξάπτομαι καίομαι вьꙁгорѣт сѧ Нвб възгоря се книж остар ВА МлБТР ЕтМл РБЕ