Старобългарски речник
въꙁгнѣтт 
въꙁгнѣтт -въꙁгнѣщѫ -въꙁгнѣтш св Запаля, наклада [огън] вьꙁгнѣштъшемъ же огнъ по срѣдѣ двора. ꙇ въкѹпѣ сѣдъшемъ мъ. сѣдѣаше петръ по срѣдѣ хъ М Лк 22.55 З вьꙁгнѣтвъше же огн҄ь съжегошꙙ тѣлеса стꙑхъ С 80.22—23 тъгда раꙁгнѣвавъ сꙙ анꙿтупаѳъ. повелѣ огн҄ь вьꙁгнѣтт.  въꙁложт сковрадѫ С 118.1 вьꙁгнѣштенѹ же бꙑвъшѹ огню. ведомъ бѣаше алеѯандръ С 164.5 М З С Гр περιάπτω ἅπτω ἀνάπτω вьꙁгнѣтт Нвб Срв гнета диал НГер РБЕ ДА