Старобългарски речник
въꙁглашень 
въꙁглашень -ꙗ ср Възглас, молитвена фраза, произнасяна напевно с повишен глас и тон по време на богослужение въꙁглашене. (ꙁ)дрѧдъно. о прѣстѣ. стѣ. прѣсла(в)ьнѣ. блгвенѣ. влдц наше (б)рц. ꙇ прснодѣвѣ мар СС IIIb 6 вⷲ҇. ѣко тꙑ ес жвотъ. ꙇ вьскрѣшене ѹсопъшмъ гі бже нашъ.  тебѣ славѫ въсъꙇлаемъ СЕ 57а 20 вⷲ҇ ѣко благꙑ клюбець бъ ес СЕ 63а 12 вⷲ҇. тꙑ бо ес бъ нашъ СЕ 100а 20 СС СЕ Калка от гр ἐκφώνησις въꙁглашене Нвб възглашение книж остар ВА МлБТР ЕтМл