Старобългарски речник
въꙁглашат
въꙁглашат
-въꙁглашаѭ
-въꙁглашаш
несв
Издавам силен глас, викам, крещя
комѹ ѹподобл҄ѭ родось. подобенъ естъ дѣтщемъ сѣдѣщемъ. на тръжштхъ. ꙇже въꙁглашаѭтъ дрѹгомъ свомъ
М
Мт 11.16
З
он же въꙁглашаахѫ глѭште. пропьн пропьні
З
Лк 23.21
За свещеник — тържествено издигам гласа си по време на молитва, богослужение.
ѹслꙑша же молтвꙑ го кнꙙꙁъ. ꙗко въꙁглашааше къ богѹ
С
160.29
Изч
М
З
С
Гр
προσφωνέω
ἐπιφωνέω
Нвб
възглашавам
книж
остар
ОА
ВА
ЕтМл
възгласявам
МлБТР
ЕтМл
АР
РБЕ
Срв
[про]възгласявам