Старобългарски речник
въꙁгарат сѧ 
въꙁгарат сѧ -въꙁгараѭ сѧ -въꙁгараш сѧ несв Разгарям се, разпалвам се, пламвам л кѹренемь. л дꙑмомь етеромь. вдмъ. л ѣко огнь вьꙁгараѩ сѧ СЕ 54а 5 Образно. въ гръдості неьстваго въꙁгараетъ сѩ ніщеі СП 9.23 Изч СП СЕ Гр ἀλλοιόομαι ἐμπυρίζομαι вьꙁгарат сѧ Нвб Срв възгарям се остар книж ОА ВА РБЕ