Старобългарски речник
въꙁвѧꙁат
въꙁвѧꙁат
-въꙁвѧжѫ
-въꙁвѧжеш
св
Завържа, привържа към нещо
неѹкроштенї бо беꙁаконю дѣлател҄е. отрѣшвъше поꙗсъ мѹ. власꙑ мѹ вьꙁвꙙꙁашꙙ
С
61.30
Образно.
ꙇ ꙁаконнѫѭ клѧтвѫ. дрѣвъное въ съмрьть ѭ прѣлагаѭтъ. на съмрьть хотѧште въꙁвѧꙁат тѧготѫ
К
11а 12
Изч
К
С
Гр
προσδέω
ἐπιφορτίζω
вьꙁвꙙꙁат
Нвб
Срв
вежа
остар
диал
ВА
РБЕ
ДА