Старобългарски речник
въꙁвѣꙗнь 
въꙁвѣꙗнь -ꙗ ср Подухване, полъх, повей то топло вьꙁвѣꙗн югово.  невѣста цръкꙑ вь пѣтїхъ пѣт.  прꙁꙑваатъ глагол҄ѫшт. вьстан сѣвере  прд юже С 349.12—13 Изч С Гр ἐπίπνευσις вьꙁвѣꙗн Нвб Срв веяние остар ОА ВА РБЕ