Старобългарски речник
въꙁвѣꙗнь
въꙁвѣꙗнь
-ꙗ
ср
Подухване, полъх, повей
то топло вьꙁвѣꙗн югово. невѣста цръкꙑ вь пѣтїхъ пѣт. прꙁꙑваатъ глагол҄ѫшт. вьстан сѣвере прд юже
С
349.12—13
Изч
С
Гр
ἐπίπνευσις
вьꙁвѣꙗн
Нвб
Срв
веяние
остар
ОА
ВА
РБЕ