Старобългарски речник
въꙁвѣщат 
въꙁвѣщат -въꙁвѣщаѭ -въꙁвѣщаш несв 1. Известявам, съобщавам някому нещо; оповестявам, разгласявам їѡанъ ... рее. поштꙙд жтꙗ мого мол҄ѫ сꙙ тво свꙙтꙑн҄.  нкомѹже танꙑ вьꙁвѣшта. да не  отъ мѣста сего отдѫ С 286.15—16 ѡ ꙁавст  творꙙ сьмрьт велм плодънꙑ. кꙑ бо гвоꙁд сце остръ ꙗкоже ꙁавстꙿ ...  лко аште вьꙁвѣштамъ вьꙁлюбьн о ꙁавст. не ю наꙙхомъ глаголат о ꙁавст С 399.29 Посочвам, показвам нещо. ѹ гроба го вѣрꙿн стлъпъ поставшꙙ велкъ. нъ  дрѣвеса въꙁдрастошꙙ. вьꙁвѣштаѭшта ꙁдалее гробъ го С 539.12 2. Възвестявам; тържествено съобщавам, известявам, разгласявам, прогласявам прде марѣ магдалн вьꙁвѣштаѭшт ѹенкомъ ѣко вдѣ га М Йо 20.18А аꙁъ же поставленъ есмъ цръ отъ него. надъ сіономъ горѫѫ стѫѭ его. въꙁвѣщаѩ повелѣнье гне СП 2.7 благо естъ ... въꙁвѣштаті ютро мілость твоѭ. і рѣснотѫ твоѭ на вьсѣкѫ ношть СП 91.3 посъланъ бꙑстъ гаурлъ. вьꙁвѣштаѧ сѫштааго вь нѣдрѣхъ отъхъ.  на рѫкѹ матерю С 244.25—26 Проповядвам. рее же емѹ съ остав мрътвꙑмъ погрет своѩ мрътвъцѧ. тꙑ же шедъ въꙁвѣшта цсрстве бже М Лк 9.60 З А М З А СП С Гр ἀγγέλλω διαγγέλλω ἀναγγέλλω ἀπαγγέλλω ἐξαγγέλλω λέγω μηνύω δηλόω βοάω вьꙁвѣщат вьꙁвѣштат въꙁвѣштат Вж. при въꙁвѣстт Нвб