Старобългарски речник
въꙁвѣроват
въꙁвѣроват
-въꙁвѣрѹѭ
-въꙁвѣрѹш
св
Повярвам, убедя се
въложѫ пръстъ сво въ гвоꙁднꙑѧ ꙗꙁвꙑ. т тъгда вьꙁвѣрꙋѭ ѹдес
С
500.29—30
глагола мѹ їс. ꙗко л мꙙ вдѣ вьꙁвѣрова
С
506.4
дноѭ обска. дноѭ вьꙁвѣрова проповѣдан ѹже же прѧ
С
506.9
Изч
С
Гр
πιστεύω
вьꙁвѣроват
Нвб
Срв
вярувам
остар
ВА
РБЕ