Старобългарски речник
въꙁвꙑшень
въꙁвꙑшень
-ꙗ
ср
Високомерие, превъзнасяне, възвеличаване
тѹ же аб(е) съ прьва отъ въꙁвꙑшенꙗ събꙑваетъ с мъ пакост събыват
ЗЛ
IIb 12—13
Изч
ЗЛ
Гр
έ᾿παρσις
въꙁвꙑшен
Нвб
Срв
възвишение
ОА
ВА
АК
Бот
МлБТР
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
ЕтБАН
възвишание
НГер
