Старобългарски речник
въꙁвꙑст 
въꙁвꙑст -въꙁвꙑшѫ -въꙁвꙑсш св Издигна нависоко, извися, възвися ꙗже хоштеш вдѣт амъ ... мра обратвъша сꙙ. ха въꙁвꙑсвъша сꙙ.  отъ вьсего въкѹпѣ вьсел҄ен С 513.10 въꙁвꙑст сѧ Изч С Гр ὑψόω Нвб възвися [се] ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ възвиша [се] ОА ВА НГер МлБТР БТР АР РБЕ ДА