Старобългарски речник
въꙁврѣщ 
въꙁврѣщ -въꙁврьгѫ -въꙁврьжеш св 1. Нахвърля, хвърля едно върху друго ꙇ въꙁвръгъше рꙁꙑ своѩ на жрѣбѧ. въсадшѧ са М Лк 19.35 З 2. Прехвърля вьꙁвръѕі на гѣ пеьль (!) твоѭ  тъ тѩ прѣптѣетъ СП 54.23 Изч М З СП Гр ἐπι[ρ]ρίπτω вьꙁврѣщ Нвб Срв врьгам диал НГер връгам, въргам диал ДА