Старобългарски речник
въꙁвть 
въꙁвть -ꙗ ср Полза вдѣвъ хъ їѡсфъ. цръ сꙑ вьсѣмъ егуптомъ владꙑ. не обнаж меа ... не помꙙнѫ котꙑгꙑ растрьꙁанꙗ ... н братолюбьствꙗ ненавстьнааго дꙑма ... нъ вьсе то подъ ноꙁѣ подъложвъ прѣштен съ вьꙁвтмъ сьмѣсвъ. внꙑ скааше како сꙙ бꙑ съ братѭ поꙁналъ С 367.23 Изч С Гр κέρδος [вар. πρᾳότης] вьꙁвт Нвб Ø