Старобългарски речник
въꙁвеселꙗт
въꙁвеселꙗт
-въꙁвеселꙗѭ
-въꙁвеселꙗш
несв
Развеселявам, радвам някого
бже оць нашхъ ... вьꙁвеселѣѩ ѹпъванемь. съмръть повнънѫ сѫщѭ. мноꙁѣмъ ранамъ ... тꙑ ѹбо послѹша насъ
СЕ
64а 21
Изч
СЕ
Гр
εὐφραίνω
вьꙁвеселꙗт
Нвб
възвеселявам
ОА
НГер
ЕтМл
ЕтБАН
РБЕ