Старобългарски речник
въꙁвеселꙗт 
въꙁвеселꙗт -въꙁвеселꙗѭ -въꙁвеселꙗш несв Развеселявам, радвам някого бже оць нашхъ ... вьꙁвеселѣѩ ѹпъванемь. съмръть повнънѫ сѫщѭ. мноꙁѣмъ ранамъ ... тꙑ ѹбо послѹша насъ СЕ 64а 21 Изч СЕ Гр εὐφραίνω вьꙁвеселꙗт Нвб възвеселявам ОА НГер ЕтМл ЕтБАН РБЕ