Старобългарски речник
въꙁвеселт сѧ 
въꙁвеселт сѧ -въꙁвеселѭ сѧ -въꙁвеселш сѧ св Развеселя се, зарадвам се вьꙁвеселт же сѧ  въꙁдрадоват подобааше. ѣко братръ тво сь мрътвь бѣ  ожве М Лк 15.32 З А СК въꙁдрадѹѭтъ же сѩ ї въꙁвеселѩтъ сѩ о тебѣ вьс їскѫштеі тебе гі СП 69.5 въꙁвеселте сѧ праведн Е 24б 4—5 Срв. СП96.12 сь бо въ стнѫ дьнь же сътворлъ гь. въꙁдрадѹм сꙙ  вьꙁвеселмъ сꙙ вь н҄ь С 479.11—12 Срв. СП117.24 СЕ95b 18 РII 3.20—21 въшедъше на обѣдъ.  сѣдъше на трапеꙁѣ въкꙋсвъше вна. да аште добро бѫдетъ. то сладьцѣ пѭтъ отъ н҄его  вьꙁвеселꙙтъ сꙙ С 267.11—12 Повеселя се. мьнѣ нколже не далъ ес коꙁьлѧте. да съ дрѹгꙑ мом въꙁвеселлъ сѧ бмь М Лк 15.29 З А СК  пріведьше телець ѹпітѣнꙑ ꙁаколіте.  ѣдъше да въꙁвеселімъ сѧ А Лк 15.23 М З А СК Е СП СЕ С Р Гр εὐφραίνομαι ἀγαλλιάομαι вьꙁвеселт сѧ Вж. при въꙁвеселт Нвб