Старобългарски речник
въꙁвалт 
въꙁвалт -въꙁвалѭ -въꙁвалш св Придвижа чрез търкаляне, отърколя ꙇ полож е въ новѣмь своемь гробѣ. ꙇже сѣе въ камен. ꙇ въꙁваль камень вел на двьр гроба  отде М Мт 27.60 Изч М З А Гр προσκυλίω Нвб Срв валям ОА ВА РБЕ ДА