Старобългарски речник
въꙁбѣшень 
въꙁбѣшень -ꙗ ср Обезумяване, безумие въꙁвѣстшꙙ црѹ ѹлꙗнѹ вьса бꙑвъшаꙗ.  ꙗко мꙑ правьднка побхомꙑ. ѡ беꙁаконьнааго вьꙁбѣшенꙗ. ѡ же тъгда ослѣпьн невѣрънꙑхъ ловѣкъ. ѹбваѭштхъ вѣрънꙑѧ ... нъ сѣ оставвъ же беꙁбожьнꙑхъ тѣхъ. на доброьстьнꙑѧ вьꙁбѣшен С 217.7—8, 15 ѡ веле хсово ловѣколюб. ѡ веле юдно беꙁакон. ѡ веле вьꙁбѣшен. овъ бо прода ѧ на трехъ десꙙтехъ днар С 419.26—27 Буйстване. на хлѣвнахъ же стоѧшт. вдꙙште го ѹстръмьн къ юньцѹ. млѹѭште правьднааго. ставьꙗхѫ  гласꙑ. ѹклонт сꙙ гнѣва  въꙁбѣшеньꙗ юньа С 566.10 Изч С Гр μανία вьꙁбѣшен Нвб Срв бешенство остар ВА РБЕ