Старобългарски речник
въꙁбѣшат 
въꙁбѣшат -въꙁбѣшаѭ -въꙁбѣшаш несв Довеждам до лудост, до безумие ѡ беꙁѹмь пае же ѡ сьребролюбьство. вьсе бо то пород ꙁъло. на то с помꙑслвъ прѣда ѹтелꙗ. сце бо стъ ꙁълꙑ корень ть. бѣса лютѣ. ѹвꙙꙁъшꙙѧ вьꙁвѣшаѧ (погр. вм. вьꙁбѣша, Север., с. 411, бел. под линия) дѹшꙙ С 411.24 Изч С Гр ἐκβακχεύω вьꙁбѣшат Нвб Срв възбеснявам остар ЕтМл МлБТР