Старобългарски речник
въꙁбѣшат
въꙁбѣшат
-въꙁбѣшаѭ
-въꙁбѣшаш
несв
Довеждам до лудост, до безумие
ѡ беꙁѹмь пае же ѡ сьребролюбьство. вьсе бо то пород ꙁъло. на то с помꙑслвъ прѣда ѹтелꙗ. сце бо стъ ꙁълꙑ корень ть. бѣса лютѣ. ѹвꙙꙁъшꙙѧ вьꙁвѣшаѧ (погр. вм. вьꙁбѣша, Север., с. 411, бел. под линия) дѹшꙙ
С
411.24
Изч
С
Гр
ἐκβακχεύω
вьꙁбѣшат
Нвб
Срв
възбеснявам
остар
ЕтМл
МлБТР