Старобългарски речник
въꙁбѣсоват сѧ 
въꙁбѣсоват сѧ -въꙁбѣсѹѭ сѧ -въꙁбѣсѹш сѧ несв Разбеснявам се, развилнявам се ѹн҄е бо стъ пае юнꙑмъ въ словесехъ богоносьнꙑхъ ѹтел҄ь. прсно поѭштемъ. стъ мѣт ѹмъ. негл бѣсънъхъ ѹенꙗ хвалꙙште. на блѫжден вьꙁбѣсоват сꙙ С 404.1 Изч С Гр ἐκμαίνομαι вьꙁбѣсоват сѧ Нвб Срв възбесвам се ’ядосвам се’ НГер възбеснявам ЕтМл МлБТР