Старобългарски речник
въꙁбѹꙗнь
въꙁбѹꙗнь
-ꙗ
ср
Безумие, обезумяване, безразсъдство
дьнесь жрѣбꙙ готовамо стъ. бесловесьнꙑхъ странъ. прьво несловесъно въꙁбѹꙗн. на покаꙁан покореню
С
321.27
Изч
С
Гр
ἐξεμπλάριον
въꙁбѹꙗн
Нвб
Срв
възбуявам, възбуяя, възбуя̀
ЕтМл
РБЕ
