Старобългарски речник
въꙁблагословествт 
въꙁблагословествт -въꙁблагословещвлѭ -въꙁблагословествш св Благословя някого бѫді їмѩ его блствено въ вѣкꙑ. прѣжде слъньца прѣбꙑваетъ імѩ его. ї въꙁблагоствѩтъ (погр. вм. въꙁблагословествѩтъ, Север., с. 90, бел. под линия) сѩ о немь вьсѣ колѣна ꙁемьскаѣ СП 71.17 въꙁблагословествт сѧ Изч СП Гр εὐλογέω Нвб Срв благословестя